Много исках да напиша няколко материала, които да са напълно информативни, но разказани през лична история. Понеже зачеването ми се случи в рамките на 3 год., благодарение на асистирана репродукция, то реших да разделя информацията в три блог поста спрямо годината и процедурите, които са ми правени в съотвената година. Моят „таймлайн“ се разделя на 3 – 2019, 2020 и 2021. Респективно, започвам с 2019-та. Ако се чудите защо го правя, какво се пък се обяснявам, то искам да ви кажа, че в интернет все още трудно се намира добре смляна информация затова как протича асистираната репродукция от влизането в клиниката до успешния финал. Много често хората си мислят, че всичко започва с ин витро процедурата, но всъщност в моята история – тя е някъде към края. Форумите са чудесна опция за взаимоопомощ, но като източник на информация могат да бъдат объркващи и хаотични. Една дама, която работи в Щерев ми беше споделила, че много често първото, което го питат е: „Колко струва едно ин витро?“. Вярвайте ми, че от влизането в клиниката през май 2019-та до първото ми ин витро мина доста време (по-конректно 17 месеца). Наличието на многобройна информация в интернет – семинари, форуми, лекции, литература и тн., може да бъде полезна, но и да усложни много нещата (и взимането на решения). Също така, намаля авторитета на лекаря, доверието и размива фактите, а едно от най-важните неща в репродуктивните процедури е именно доверието.


Затова, нека ви разкажа моята 2019-та. 🙂


Не знам как е било по време на вашите тийн години, но когато аз бях на 16-17 години имах усещането, че забременяването е изключително бърз и лесен процес. Всичко около мен крещеше: „пазете се!“. Кой взимаше контрацептиви, кой пращеше майка си за онова хапче за след полов акт, купуваха се презервативи и всичко в тийн главите се въртеше около опазването. Странно, но като човек израснал през 90-те, дори не се говореше толкова от това да се предпазим от болести и инфекции, колкото това да не забременеем. Честно казано това ми даде едно фалшиво усещане, че докато реша – трябва да се пазя, но когато реша – това ще стане от раз. Плюс, бях човек, на когото всичко в живота му се случваше линейно – да завърша, да вляза в университет, да се изместя в София, да живея на високи обороти, после да намеря някой, с когото да заживеем заедно, да сменим няколко работи, докато стигнем до такива, които могат да ни позволят да си купим апартамент, нека е тристаен, за да има стая за бебето и така, всичко си вървеше по план. Имах лъжовното усещане, че държа всичко под контрол и животът ми се случва така, както аз си го подредя. През декември 2018-та дойде моментът, в който си казахме: „хей, нека опитаме“ и няма да ви лъжа, вярвах, че ще стане до месец, макс два. Само, че не. Мина месец, два, мина зимата, стана топло… Бяха минали точно 6 месеца и бях ходила веднъж на регулярен гинекологичен преглед, където ме изпратиха с думите, че съм млада и трябва просто да опитваме. Вече бях на 30 и в мен се прокрадваше едно притеснение дали не съм отложила твърде много момента. В главата ми изникваше колежка, с която работихме заедно, когато бях на 25, а тя на 30. Бях завършила психология и тя бе открила в мен перфектия слушател за репродуктивните си проблеми. Бях супер разбрана и изслушвах всичко от-до всяка обедна почивка, докато един ден тя напусна съкрушена. Помня, че ми беше казала, че нито един от оплодените ѝ яйцеклетки не е достигнала до фаза бластоцит. Нямах си и на идея какво ми говори, но и наивно си повтарях, че това на мен не може да ми се случи.

През май 2019-та писах на моя близка позната, която работи в Щерев, като ѝ споделих, че не знам дали има някакъв проблем, но искам да посетя репродуктивен специалист, който да ми пусне всички необходими изследвания и да ми каже нещо повече от това, че трябва да опитваме. Исках да знам какво се случва и защо планът ми на този етап не сработва.


Много хора ми писаха с въпрос: „Как да разберем, че имаме нужда от репродуктивен специалист?“. Клик тук https://shterevhospital.com/invitro/koga-da-potursite-specialist, за да прочетете повече информация, но ще ви кажа какво ми се въртеше на мен в главата – думите на една моя приятелка (Диляна), която все ми казваше, че трябва да се потърси помощ след една година редовни сексуални контакти и неприлагане на мерки за предпазване от бременност, а за дамите над 35 годишна възраст – до 6 месеца. В случая си казах, че 30 е много близо до 35 и ще потърся дали има някакъв проблем преди да е станала една година. Озовах се по препоръка в кабинета на Д-р Ганева – разкошна жена, веднага ми допадна и се зарадвах, че най-накрая намирам някой, който да ми обърне внимание и да има мило и човешко отношение (това ми беше основното изискване). Видяхме се с Д-р Ганева и започнахме работа по протокол – микробиология и на следващия цикъл изследвания. В моя случай пуснахме Prolactin, LH (Лутеинизиращ Хормон), FSH (Фоликул Стим. Хормон), Estradiol (Естрадиол), AMH (анти Мюлеров хормон). След няколко дни се оказа, че всичко ми е в перфектна норма, затова започнах да посещавам кабинета ѝ почти всеки месец, за да следя дали и кога имам овулация. За мое щастие, имах овулация всеки месец, така че и това отпадна като проблем. Имайте предвид, че успоредно с моите изследвания, такива бяха пуснати и на Ицо – кръвни, микробиология и разширена спермограма. При него се наблюдаваха някакви отклонения, затова започна терапия предимно с антиоксиданти.


Стана септември и положителният тест все така лиспваше, когато Д-р Ганева ми откри един малък полип на матката и предложи да го премахнем с помощта на хистероскопия, която се използва при много двойки със стерилитет, неизяснен с останалите диагностични средства. Направихме я през октомври, като мога да кажа, че това е една изключително рутинна процедура, която се извършва със спинална упойка и хистероскоп – инструмент, съчетаващ оптична система и осветително тяло. Да ви го кажа с други думи – доста модерна работа. 😀 Възстановяването беше супер бързо и имайте предвид, че ако попаднете в МЦ Щерев, то мога да ви гарантирам изключително модерно оборудване, обслужване и престоят в болницата е на европейско ниво.


Съветът на Д-р Ганева? Продължаваме да опитваме и след един месец отивам на цветна снимка. Имайте предвид, че годината е все още 2019-та, а аз съм прекарала буквално последните 6 месеца в клиниката и пред кабинета на Д-р Ганева. Междувременно беше най-интензивната ми година от към пътувания, командировки и всякакви ангажименти. Между прегледите бях в Лондон, Милано, Истанбул, два пъти бях във Франция на командировка, като единият път обикалях страната с автобус, влак, вътрешни полети, бях в Берлин, Ицо беше поне 5 пъти на командировка в Нотингам… бяхме буквално грохнали, но не сме пропускали овулация, излседвания и всичко, което беше необходимо.


Минаха още два месеца – нищо. За Коледа реших да си подаря цветна снимка. Е, не бих казала, че е бил мечтаният подарък, но исках да изключа още една опция – запушени тръби. Цветната снимка се нарича Хистеросалпингография (HSG) и се прави с контрастното вещество. Понеже е трудно за обяснение, оставям линк, за да прочетете какво точно представлява и как се извършва – https://shterevhospital.com/invitro/specializirani-izsledvaniya/histerosalpingografiq
Ако трябва да съм съвсем честна, то трябва да си призная, че ме заболя доста, защото го направихме без упойка и понеже не бях чела какво представлява цветната снимка, направо отидох неподготвена за това, което ме очакваше. Не просто неподготвена, а бях взела майка ми с мен (беше около 3 месеца преди пандемията и все още се допускаха придружители). Та, мама беше с мен на цветната снимка и малко се стресира, когато аз се разплаках от болка, но нека бъдем честни – част от процедурите са болезнени, но важни и търпими. В крайна сметка след 10 мин станах и си тръгнах пеша. Тръбите – напълно окей и това отпадна като възможна опция за проблем.
Как завърших годината? Тъжна. За Коледа освен цветна снимка получих и кофти резултати от цитонамазка, за които трябваше да посетя онколог, който ми направи онкоцитонамазка. Май единственото хубаво беше, че се оказа фалшив сигнал (инфекция по-конкретно), от която нямаше следа до след нова година, когато ми пуснаха контролна цитонамазка. Въпреки това, 2019-та се изтъркули и ние официално ударихме година и един месец, в който втората чертичка на домашния тест за бременност така и не се появи. Годината си мина, с Ицо навършихме 31 години и започнахме истински да се притесняваме. Преместихме се в новия дом и оставихме детската стая празна с надежда и мечти.
2020 беше още по-динамична за нас, но хайде за нея в следващия блог пост.


Благодаря ви, че ме четете! За всеки, който има нужда от съвет, подкрепа или конкретни насоки може да ми пише навсякъде!
Полезни връзки:
⦁ Екип Репродуктивна медицина в МЦ Щерев: https://shterevhospital.com/invitro/nashite-specialisti
⦁ Консултация на репродуктивен проблем – стъпка по стъпка https://shterevhospital.com/invitro/konsultacia-stupka-po-stupka
⦁ Специализирани изследвания https://shterevhospital.com/invitro/specializirani-izsledvaniya
⦁ Хистероскопия https://shterevhospital.com/operativna-ginekologiya/operacii-ot-a-do-ya/histeroskopiya
⦁ Записване на час https://shterevhospital.com/za-nas/zapishi-chas