Няма да ви лъжа, че когато през 2016-а год. влязох all in в блогинг бизнеса имах следните очаквания: ще стана супер известна фешъниста блогърка! Водещата сила в моя профил (поне за мен си) са красивите дрехи и идеята за колаборации ми се струва адекватна да е с нещо от сегмента. За няколко години получих достатъчно от българския инфлуенс свят – от бебешки пюрета, през препарати и дамски превръзки, а тази сутрин видях инста профил на яйца Багрянка.., но мода? Колко български профила в инстаграм следвате, от които се вдъхновявате за тоалети? В този ред на мисли и моите колаборации с модни брандове се броят на пръстите на… едната ми ръка. Заключението ми е, че докато живеех с нашите в Силистра съм чела твърде много блогове и съм гледала ненужно много FTV. Прекалено много бях и идеализирала нещо, което по нашите ширини не изглежда точно така. И за щастие вече имаме примери за успешни такива момичета, но за себе си знаех, че няма как хем да ходя на работа, хем да съм супер успешна в интернет. Избрах да ходя на работа. Разбира се, че има дни, в които не ми се ходи, мързи ме, чудя се защо не мога просто да си кифлея в нас с авокадо тоуст и да пея песни на Beyoncé , на които да се наслаждава котката ми от дивана. Ей такива глупости генерално и после се сещам, че съм го правила няколко пъти и се депресирах колко е безсмислено битието ми. За 2020 съм си казала, че може би ще опитам през втората половина на годината да мина на freelance, но майка ми истерично звъни и пита: А КАКВО ЩЕ ПРАВИШ БЕЗ ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ЗДРАВНО!? Съвест моя, мама.

Първоначално като писах този текст, на това място имаше една кратка история затова как ме измъчи един клиент като ме караше да обяснявам какво уникално изжияване е да си миеш зъбите, но го махнах. Да си миеш зъбите е нещо, което надявам всеки е научил да прави в първите 7. Няма да влизам в повече детайли.

Имам огромно уважение към хората, които успяват да се издържат с колаборации и позиционират продукти красиво, интересно и без да звучи странно (и извън контекста на тяхната същност). Така де, за себе си се чудех как да канализирам тази малка креативност, която имам, но очевидно не презентирам добре. С ръка на сърцето мога да кажа, че брандовете, които са работили с мен, най-вероятно са казали: „Тази е истински pain in the ass”. В един момент знаех, че трябва да създам нещо мое, но какво? Тениски с надписи – не, колекция дрехи – има прекално много брандове и е много конкурентна среда. Мислила съм за очила, чорапи, чадъри, кърпи за плаж…, накрая разбрах следното: трябва да е нещо, което презентира мен и не трябва инвестицията да ми струва повече от 10 000 лв., защото ги нямах. Първоначалната инвестиция взех от парите за апартамента и се лиших от скъпа кухня и спалня, за което ви казвам, че на днешна дата не е ниииикаква драма и не съжалявам за избора си. Добре, прекалих с празните приказки, какво създадох в крайна сметка? Kitty talks.

Kitty talks са 100 карти – 5 категории по 20 въпроса, с които предизвиквам хората да си говорят. Ужасявам се от хора, които си мълчат и скролят като зомбита. Изкушаващо е, все пак милиони перфектни животи дебнат от екрана. Перфектни семейства, двойки, деца, съпруг, който приготвя палачинки и ги сервира на жена си в леглото. Ех, инстаграм идилия, ти си тъй желана. А Kitty Talks са създадени, за да си разказваме, споделяме, да си кажем някои съкровени тайни, да бъдем за малко дори “голи”. Едно момиче ми писа, че са играли цялото семейство и са си поплакали, друго момиче ми писа, че е играла с момчета и те са били впечатлени и откровени. Kitty Talks стартира с conversation cards, но за 2020 имаме (аз и Ицо) и други идеи, в които мислим да инвестираме.

Сега да минем към най-важното: какви грешки допуснахме в първия ни бизнес?

И двамата имаме работен background в големи онлайн магазини. Аз съм работила във fashiondays, което си беше сериозна школовка за онлайн търговия. Да кажем, че благодарение на този background някак успяхме да сведем рисковите точки до минимум, но не съвсем.

1. Закъсняхме

Идеята за картите се роди още през август, но някак закъсняхме с реализацията. Спряхме се на дизайн студио, аз написах въпросите, моя приятелка ги провери, но реалната работа започнахме след 15 ноември и разбира се, не бяхме готови в срок. Бяхме си сложили старт на продажбите за 01.12, а реално първите 200 бройки ни ги издадоха от печатницата на 19-20-21.12, което беше ужасяващ стрес, защото бяхме пуснали pre-sell, на който за 24 ч. бройките бяха изкупени. Т.е през трите дни, в които опаковахме, доставяхме лично, изпращахме през Speedy, Еконтомати и тн., буквално не сме спали, яли и холът ни се беше превърнал в склад.

2. Не вързахме e-commerce платформата ни с куриерска фирма

Вече сме го направили, но за първите 200 бройки – не бяхме. Наложи се да вадим адресите един по един и все още не съм сигурна дали на някой не пратих 2 вместо една бройка, както и обратното. Ако си вържете e-commerce платформата към куриерска фирма, то директно ви дава товарителница и само опаковате и изпращате.

3. Като казах опаковате

Взехме първите бройки на 19-и вечерта и установихме, че няма как да ги изпратим без да ги опаковаме. И така започна едно опакова като луди с каквото имаме в началото, а след това ходихме още 5 пъти за опаковъчни материали. Това ни изяде много от времето, което така или иначе – нямахме.

4. Куриер за един ден

Или най-тъпата идея, която сме имали – да доставяме лично. На 20-и си бях взела отпуска и сутринта тръгнахме да доставяме самосиндикално. Около обяд осъзнахме, че това е много, много лоша идея, тъй като за 4-5 ч. сумарно бяхме доставили около 20 бройки, а имахме още супер много. Веднага се прибрахме вкъщи и започнахме да опаковаме, за да хванем най-близкия Еконтомат, който работеше до 21:30 ч.

5. Да угодим на всички

В някакъв момент си затворихме очите и си казахме, че ще има някакъв % недоволни клиенти. Имаше хора, които ни пишеха в 01:00 ч. посред нощите: “Къде са ми картичките?”, къде, къде, къде…, “Защо сте доставяли лично, а на мен не?”, “Може ли в 07:30 ч. да сте в Мало Бучино, че после заминавам?”. Желание да угодим на всички имахме, но чисто физически не бяхме способни, защото нито Ицо е супермен, нито аз съм Жената котка. Е, второто не е доказано още. 😃

6. Customer support

Нашият бизнес е семеен и най-малкото, за да ни излезе смеката от цялата работа. Приложихме всичко, което сме научили, но какво не бяхме научили? Как се прави thank you for your order автоматичен мейл, съответно всички хора, които бяхме поръчали – не знаеха дали наистина е станала поръчката им, което автоматично значеше, че ми пишеха на мен. Разбирам ги и аз да бях щях да направя същото, даже по-лошо… аз съм агресивен купувач. Това, което не бях предвидила бяха около 100 съобщения, на които трябваше да се отговори asap, а аз бях на работа. Краят на годината беше супер интензивен на работа – годишни срещи, оценки, атестации и моят телефон, който гърмеше. Not a good timing, Ipsy.

P.S. Това го оправихме.

7. Загуби от доставки

Тази точка ми е най-тъжната. Периодично има хора, които поръчват и не си взимат пратките. Не разбирам как поръчваш нещо в петък и не отиваш да си го вземеш в понеделник. Какво мислиш и премисляш уикенда, че се отказваш и дори да е така – пиши ми, кажи сори ама няма да успея, отказах се, закъсня – беше за подарък. Най-често се прибирам от работа и правя товарителници, след това отивам с колата до Еконтомат… само и само всеки да си получи пратката навреме и да е щастлив. Накрая ми звънят от Еконт и ми казват: „Ами момичето каза, че нищо не е поръчвало“. Да, аз съм Маг Ипси и в свободното си време генерирам имена, телефони и адреси.

8. След около 500 продадени кутии…

Започнаха да изскачат и грешки. На единия въпрос съм изяла две букви. На едно място картата кариера съм я написала работа. Дребни неща, но не трябва да ги има. Хората си плащат 26,99 лв., за да няма такива неща. Когато опитах да оправя грешката вече беше късно, защото всички кутии бяха напечатани.

Покрай цялата работа срещнах страхотни хора! Имаше момиче, което чаках пред блока и тя дойде с мега яки чорапи на кравички и ми ги подари. Друго момиче ми подари разделител за книги на котки. Хората бяха безумно мили! Прегръщахме се, говорехме си… Ще ми липсва малко да не доставям картичките сама, но сега знам, че в много хора живее частичка от мен. Звучи малко тривиално, но официално влязох в 500 домакинства. Картичките бяха подаръци за приятели, родители, гаджета и деца. Kitty talks се играха по Коледа, по планини и стигнаха чак до Бали. Благодаря на всички! Както е казал Кобрата (този велик мислител) ПРОДЪЛЖАВАМЕ НАПРЕД!

Последен P.S. дизайн, който не можеше да ни презентира по-добре като бранд и мен като човек: http://thekitchen.design/portfolio-item/kitty-talks/