Hello, hello…

Дойде време и за weekly guide/report номер 2. Седмични актуализации за какво гледах/четох/хапвах/слушах и тн. И малко чувства, разбира се, но този път по-положителни.

Нека започнем с Какво гледах?

Тъй като имам да наваксвам за миналата седмица, в която нямаше седмичен репорт, то започвам с La Belle Époque (на български Славни времена). Филмът е от 2019-а и веднъж го бях гледала сама, но в някакъв момент реших, че искам да го пусна и на Ицо, който по принцип ненавижда любовни филми, но не бих и определила La Belle Époque точно като такъв. Ужасно ми харесва замисълът на филма, в който се разказва затова как понякога (особено все по-напред във времето и годините) можем да се окажем в ситуация, в която искаме да изживеем миналото още веднъж. Или така да го кажем – онези славни времена. Хората имат носталгия може би не точно по миналото, а по онова чувство да бъдеш млад, енергичен, лекомислен понякога и свободен. Да изживееш първата среща с любимия човек още веднъж. Главният герой Виктор решава да направи точно това, а именно да се върне в миналото – или поне в негова симулация. Появяват се „Пътниците във времето” – компания, която въвлича клиентите си в щателно пресъздаване на избран от тях исторически момент. Виктор ги наема, за да го върнат на 16 май през 1974 г. – денят, в който за пръв път среща Мариан в едно лионско кафене. Няма да разказвам повече, но ако ме питате дали трябва да го гледате? Да, моля! Препоръчвам да се гледа неделя следобед с чаша френско вино.

Тук ще вмъкна, че отново изгледах и 2-3 сезона на The big bang theory, с което хем не се гордея, хем знам, че понякога човек търси утеха в добре познатите за него неща. Има моменти, в които не ми се рискува да търся нещо забавно, защото знам къде да го открия.

Какво четох?

“I feel bad about my neck and other thoughts on being a woman” Nora Ephron (даде ми я Биби с обещание да ми хареса). Намерих книгата и на български, но има най-странния превод или аз не разбирам нещо, но са я превели със следното заглавие: „Тайни няма“. Искам да вмъкна шаштисана емотиконка. За мен книгата беше биографичен разказ за това какво означава да бъдеш жена от А до Я. Препоръчвам, защото е 1. забавна и 2. имаш усещането, че пиеш кафе/вино с приятелка. В любими цитати ще вмъкна малко от Глава: What I wish I’d known:

Never marry a man you wouldn’t want to be divorced from.

You can’t be friends with people who call after 11 p.m.

The last four years of psychoanalysis are a waste of money.

Anything you think is wrong with your body at the age of 35 you will be nostalgic for at the age of 45.

If the shoe doesn’t fit in the shoe store, it’s never going to fit.

If only one-third of your clothes are mistakes, you’re ahead of the game.

Какво ядох?

Минах на диета и ядох само някакви режимни неща, които не бих определила като супер вкусни. Мисля, че не правя нещо като хората. Тренирам почти всеки ден, а понякога има дни, в които тренирам по два пъти на ден, но мястото, на което се провалям безмилостно е кухнята. Яла съм безумно вкусни неща като десертите на @rawandmore_pastry, но моите опити с healthy храните са по-скоро катастрофални. Дори понякога съм адски объркана затова кое е окей, кое е здравословно. Някои хора казват да слушаме тялото си… окей, ама моето май дава грешни сигнали понеже се радва на квасен хляб с масло и конфитюр. Както обича да казва моята приятелка Ир: “Работата е Таня Боева – Лутам се”.

Какво слушах?

В YouTube има поредица на NPR Music – Tiny Desk Concert. Слушам много неща от там, но тази седмица мина под звука на китара на Harry Styles и честно, много го харесвам!

Какво си купих?

Нещо върху, което трябва сериозно да поработя е пазаруването. Не знам как да го обясня, но аз обичам да пазарувам. Още като бях дете и с мама ходехме веднъж на сезон да пазаруваме от Варна и винаги бяхме много щастливи и двете, та може би някъде там е започнало това. Дали е някаква странна причинно-следствена връзка, дали се залъгвам, че ме прави щастлива… не знам, но е сложно. Искам да съм отговорна към света, околната среда и следващите поколения.
За щастие последните неща, които съм купила са на три български марки.

  1. Комплект бельо от @05.studio
  2. Чанта и шапка от @coolsouls_official
  3. и тениски на Ицо от Mish Mash феста от @tretokolelo и @_kragche

Какво чувствах?

Най-накрая се почувствах добре! Както повечето от вас знаят – наложи ми се разделя с работата си, която обичах и беше част от моят живот цели 3 години, но нещата не се стекоха добре за мен и трябваше да се разделя с нея. Имах притеснения, че първите дни ще се чувствам странно или изгубена, но истината е, че имах огромен прилив на енергия, щастие, свобода и най-вече спокойствие. На етап в живота ми съм, в който имам нужда да бъда спокойна и уравновесена. Чувствам се добре, защото усещам, че съм все по-близо до центъра си. А работа си имам. Продължавам да развивам бранда си kitty talks и с момичетат от дизайна започнахме да работим над третото издание, което мислим да пуснем в средата на годината.

Life Pro Tip

Странно е усещането за заетост. Социалните мрежи малко ни объркват, там всички са заети, правят проекти, готвят изненади, ангажименти, срещи, събития, а колко е хубаво да работиш умерено. Да не бързаш или ако направиш нещо, то след това да ти остане време за един рипорт, да видиш кое е сработило, кое не. Абе да спреш за малко. Да поемеш толкова, колкото можеш да свършиш. Викам си аз…, дайте да не бързаме тази година за никъде?