и миш маш от емоции

Дойде време и за weekly guide/report номер 3. Седмични актуализации за какво гледах/четох/хапвах/слушах и тн. В края добавям малко информация за това как се чувствам и life pro tip, в който не се кълна, че ще промени живота ви, но все пак си струва да прочетете до самия край.


Нека започнем с Какво гледах?


Бях пропуснала цял един сезон на Chef’s table в Netflix и в духа на MasterChef реших да поправя тази грешка. Всъщност, поредицата не е точно по сезони, а volumes, така че в случая не бях гледала Volume 6 (2019). Историите на Asma Khan и Dario Cecchini ми харесаха малко повече, отколкото двамата шефове от Щатите. Asma Khan е индийка, която живее в Лондон и собственик на ресотранта Darjeeling Express. Може би най-интересната част от нейната история беше това, че за мен тя е абсолютно завършен феминист. Раждането на момичета в Индия не е повод за радости и празненства, а както го нарича самата тя: “there is a deafening silence”. Общо взето, първото да е момиче – лошо, второто да е също момиче – още по-лошо. Към днешна дата тя има НПО, което се нарича Second Daughters Fund и раздава пакети с вкусна храна, с които насърчава семействата в Индия да отпразнуват раждането на вторите им дъщери. Плюс, когато започва да готви създава малко community oт жени емигрантки, които работят предимно като бавачки и започват да готвят заедно. В нейният ресторант, който в неделните дни не работи, тя дава възможност на млади жени шефове, които могат да правят малки вечерни събития (нещо като pop up dinners).


Признавам, че на историята на Dario Cecchini си поплаках искрено. Тоскански месар, който по принцип е искал да стане ветеринар и да спасява животни. Иронично, нали? Dario e осмо поколение месар (семейството му има месарски магазин от 250 години) в град Panzano. Докато е учел за ветеринар, всъщност баща му умира и той трябва да наследи семейния бизнес. Разказва, че е било изключително трудно за него да свикне с идеята, че трябва да разфасова животни, вместо да ги спасява. Няколко цитата, които си записах:


“When an animal is born, we must try to give it the best life possible, and when the animal dies by our hand, we try to respect the gift of the animal.”


“Every time that I’m in front of the animal’s death, I think of the life, of the respect, of the responsibility of using everything well… of not offending this death. Not even a small bone will go wasted. That is being a butcher.”


“At the beginning, I thought it wasn’t possible to follow my dreams, of taking care of the animals. But over the years, I understood that it’s not that a veterinarian saves the animals and the butcher kills them. It’s that we’re all together. The veterinarian is the one that takes care of animals, and the butcher is the one who has the most important task of teaching humans that you have to value everything. Now I know where my place is — it’s behind the butcher’s chopping board. It’s my center of the world.”


Какво четох?


Пропускам какво четох, защото цяла седмица размотавах две книги, от които не прочетох нито една страница. Има и такива седмици.


Какво ядох?


От 15.03 с Ицо постим и сме се потопили в кулинарния свят на постните/веган храни. Успешни опити: Тик Ток пастата с фета я тествахме в постен вариант с веган ементал и добавка аспержи – стана убийствена. На дневна база залъгваме глада с тортили намазани с хумус Sweet Twins и резен краставичка. Шоколадите на Benjamissimo и сладоледите на Frudada ни спасяват, когато се появи апетитът за сладко. Готвим разнообразно и днес ще опитаме да си направим бургери с веган кайма и чедър. Генерално, постите не са това, което бяха, но важното е да бъдем смирени и все пак да не си угаждаме твърде много.


Какво слушах?


Тази седмица, освен че нищо не ми се четеше, бях изпаднала и в състояние, в което почти нищо не ми се слушаше.
В плейлиста въртях Dope Lemon – Hey You


Слушах няколко епизода на Ctrl Alt Delete подкаста на Emma Gannon и Говори Интернет, като превъртях до частта, в която четат програмите на партиите.

Какво си купих?


Държах се възпитано и не съм се изхвърляла с пазаруването. В аптеката видях на промоция новия продукт на Uriage TOLÉDERM CONTROL + мицеларна вода и си го купих, защото бях видяла хиляди сторита на разни мацки в IG. Както знаете: който не ме е таргетирал – той не ми е продал нещо. Вече няколко дни ползвам крема и наистина виждам ефект, но от друга страна го бях купила, защото имам ужасна, адова студова алергия, а пък тези дни не е много студено и не знам дали информацията ми е акуратна.


Какво чувствах?


Good, good. Все още свиквам с ритъма на човек, който сам си е шеф. Усещам се, че на дневна база се изкушавам да чистя. Да, знам, че звучи странно, но аз наистина обичам да търкам плочки, прахосмукирам, пера до откат и гладя дори дрехите за вкъщи. Бях малко тъжна, защото не ми тръгнаха добре рекламите за Kitty talks, но го отдавам на факта, че политическите партии изкупиха онлайн рекламните формати и моята според мен не я показваше на абсолютно никого. И това ще мине.


Life Pro Tip


Ще е хубаво следващата неделя да се вдигнем и да гласуваме. Това е едното, което искам да кажа.


А другото, което си мислех наскоро е фейсбук. Мислите ли, че мрежата става все по-токсична заради постоянното тролене, спорове, новини и разделяне на обществото на два полюса по абсолютно всички мнения? Колкото пъти съм влязла, то толкова пъти виждам някакъв ла гранде скандал, караници, обиди, конспирации, подигравки, запитвания: ама защо хората си публикуват това? Някой постоянно ти държи сметка защо си се ваксинирал, защо не си се ваксинирал, защо си пуснал пост от ковид отделението, защо си пуснал пост, че си ваксиниран, изобщо за всичко, което правиш – има някой, който да ти каже, че не го правиш окей, че не трябва да го правиш и че грам не си готин. Когато в далечната 2008-ма бях на гости в Истанбул при братовчедите ми и те бяха такива: КАК МОЖЕ ДА НЯМАШ ФЕЙСБУК? ТОВА Е БЪДЕЩЕТО и на един литър водка ми направиха профил. Та тогава пускахме години наред безумни неща, като пиянски снимки, срамни статуси посред нощите, търсихме съучениците от гимназията, тагвахме се от барове, но нямам спомен да е било такъв токсичен цирк. Липсват ми онези времена, в които всичко беше за кеф и на никой не му пукаше дали ще си пуснеш status: tonight I am horny и това го казвам като човек, който в on this day си намери точно този статус и отдолу с хората се бяхме смяли и никой не беше написал, че съм долна градска нимфа. Не е life pro tip, но понякога седя и се чудя какво се обърка? Мотото на поседните години със сигурност не е relaxxx, take it easy, a трябва.

Credits: Asma Khan photos for Shot for Cook Magazine

П.П. Тази рубрика си я правя за собствен и ваш кеф, така че всичко в нея е закупено от мен.